Изданието е с твърди корици, облечени в плат - така, както е оформено то през 1924 г.
Размер А5, 30 стр., от които 12 стр. фототипно издание на книгата на акад. Иширков.
Тази книга е създадена като мост между три епохи в българската картография — 1843, 1924 и 2024/2025 — и разказва историята на първата известна българска карта, изцяло съставена от българин и отпечатана на български език.
В изданието са включени:
- Съвременен предговор от проф. Климент Найденов, който поставя картата в контекста на 100-годишнината на специалност „География“ в СУ „Св. Климент Охридски“.
- Информация за изданието на картата от 1924 г., публикувано с предговор на акад. Анастас Иширков, един от основателите на българската географска наука.
- Пълното факсимиле на изданието от 1924 г., включително историческия анализ на Иширков за картата на Александър Хаджирусет.
Какво ще откриете вътре:
- Историята на „Карта на сегашная България, Тракия, Македония и на прилежащите земи“, създадена от Александър Хаджирусет през 1843 г. в Страсбург.
- Контекст за нейното значение в Българското Възраждане и ранната национална географска традиция.
През учебната 1924/1925 г. е дадено началото на специалност „География“ в СУ „Св. Климент Охридски“. В същата 1924 г. е издадено факсимиле (фототипно издание) на картата от 1843 г. Изданието от 1924 г. е съпроводено от малка книжка (фиг. 8), в която са описани детайли за творбата от създателя на Българското географско дружество и доайен на географската наука у нас – проф. Анастас Иширков. Днес можем само да гадаем дали двете събития са свързани.
В предговора към това издание, оформен като книжка с обем 12 стр. в размер А5, проф. Иширков прави обзор на издаването на картата и извършва кратък анализ на съдържанието ù. Картата е отпечатана като чернобяло копие върху 4 отделни листа на тънка хартия, които не са съединени. Те са сгънати до формата на книжката (А5) и са закрепени с малка хартиена лента за задната вътрешна корица на изданието.
В предговора на това издание проф. Иширков определя картата като „един от редките паметници на българското възраждане“. Иширков подчертава, че появата ù е станала в едно време, когато българската книга едва прохожда, и когато българската просвета и култура тепърва се развиват. Страната ни по онова време няма и особени традиции в издаването на научна литература на български език. Особено внимание обръща на факта, че картата е изцяло създадена от българин, на български език и кирилски шрифт, в чужбина – в една висококачествена европейска печатница в Страсбург. Иширков смята, че тя има „особено голямо значение“ за българските географи, етнографи и историци, като акцентира върху обстоятелството, че тя представя българските земи в тяхната етнографска и културно-историческа цялост, включително Македония, Тракия и Мизия. За него картата е не просто географски документ, а свидетелство за будния национален дух и опита на българската интелигенция да заяви себе си пред Европа чрез научен език и картографски образ.
Днес, близо два века по-късно, тази карта продължава да вдъхновява историци, географи, културолози и общественици. Тя служи като източник не само на историческа информация, но и на стремеж към познание, затвърждаване на идентичността и необходимостта от автономност на българите. Тъкмо затова, в чест на нейната 180-годишнина и по случай 100 години от изданието на Анастас Иширков от 1924 г., който пръв откроява нейното значение за българската наука, картата ще бъде преиздадена в ново фототипно издание. Това ще възстанови и направи достъпно едно от най-редките и значими свидетелства на българската картографска и културна традиция за широката аудитория.
За кого е подходяща книгата
- за колекционери и любители на исторически карти на България
- за учители, ученици и университетски преподаватели по география и история
- за хора, интересуващи се от българската картография, културно наследство и Възраждането
- за географи, картографи, историци
Този продукт може да бъде закупен в комплект с фототипно издание на самата карта, за която можете да откриете повече информация тук.
Историята, останалите оригинали и детайли, свързани с техния вид, можете да откриете в статията на доц. Евгения Сарафова в бр. 9 на е-списание Географ от 2025 г. тук.
